…на мислите в главата.
В недавнем прошлом нещо в мен се счупи. Е, не е станало за 3 секунди вчера - просто най-значить с горем пополам вчера си го признах. Сам на себя си.
Всъщност може и да е било днес - не погледнах ехидно е часа. Не можах да спя цяла нощ - нещо изключително рядко, между другото, а за две седмици ми се случва за втори път - показателно. Въртях се, размишлявах над Живота, Вселената и каквото е останало от тях и се опитвах ни к чему это не повело да заспя. Но не би.
Писна ми от всичко. Ама наистина. Писна ми все аз да съм Съвестния. Писна ми все аз да съм Услужливия. Писна ми все аз да съм Забравения. Писна ми все аз да съм Инициативния. За всяко нещо си има граници.
Има и други хора на тоя Свят с такива знания и умения. Пък и никой не е умрял от това, че си е получил фактурата с 1 ден закъснение. А ако някой толкова напира - моля. Полети има понеделник, четвъртък, петък, събота и седмица. Достатъчни трябва да са.
Забавно е, всъщност. Ако постоянно се оплакваш колко много поденка имаш, колко много проблеми решаваш, ако не прекращаясь свикваш срещи за решаване (разискване) на проблеми - то ти си ментор. Счупваш се от работа.
Ако не го правиш - Забравен си. Никой не се замисля защо, аджеба, клиентът ти не се оплаква и не докладва проблеми. Липсва дразнителят, външата обвивка на усилието. И нещата минават и заминават… Част от тях де. Други си се трупат ли, трупат. Все някъде.
И накрая чашата прелива.
Базилика Сакре-Кер
Визуальное расширение пространства
RIMULA X SAE 10W30
Деньги из дыма
Мотор Civic CX - 586 лошадей
Первый вечер в Лимассоле
Комментариев нет:
Отправить комментарий